Nov 23, 2019, 11:39 AM

За(-)виждане 

  Poetry » Other
1669 1 2

Отново минала е по алеята.

Във шепите си ветрове събрала

и погледите всички на... дърветата.

Което косопад им причинява.

 

Разплака посивелите надменници –

съдраха си душите с грохот снощи.

Щом роклята ѝ само забележат и...

настъпват драми... циркове... изложби...

 

Изкара плодовете по пазарите.

Концерти вдъхнови и предизвика.

В учùлищата влезе и представи се.

Красива, ярка, пищна, многолика –

 

къде намери сили за мащабите,

които искам аз да прелетя, а?

От Горе са ѝ били явно дадени.

Да ми скъсява дните. Есента.

© Ивелина Стойкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??