За(-)виждане
Отново минала е по алеята.
Във шепите си ветрове събрала
и погледите всички на... дърветата.
Което косопад им причинява.
Разплака посивелите надменници –
съдраха си душите с грохот снощи.
Щом роклята ѝ само забележат и...
настъпват драми... циркове... изложби...
Изкара плодовете по пазарите.
Концерти вдъхнови и предизвика.
В учùлищата влезе и представи се.
Красива, ярка, пищна, многолика –
къде намери сили за мащабите,
които искам аз да прелетя, а?
От Горе са ѝ били явно дадени.
Да ми скъсява дните. Есента.
© Ивелина Стойкова All rights reserved.
Радвам се, че съм успяла.
