За(-)виждане

23 nov 2019, 11:39

Poesía » Otra

1449 1 2

Отново минала е по алеята.

Във шепите си ветрове събрала

и погледите всички на... дърветата.

Което косопад им причинява.

Разплака посивелите надменници –

съдраха си душите с грохот снощи.

Щом роклята ѝ само забележат и...

настъпват драми... циркове... изложби...

Изкара плодовете по пазарите.

Концерти вдъхнови и предизвика.

В учùлищата влезе и представи се.

Красива, ярка, пищна, многолика –

къде намери сили за мащабите,

които искам аз да прелетя, а?

От Горе са ѝ били явно дадени.

Да ми скъсява дните. Есента.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

beloved (Ивелина Стойкова)

2019-11-24T18:24:11+02:00

@anabel7: Благодаря много за отзива; стремях се именно към нестандартен образ Радвам се, че съм успяла.
anabel7 (Албена Димитрова)

2019-11-23T17:45:08+02:00

Интересен образ на есента... Хареса ми, Ивелина!