За виното с любов..
Старее виното, по-вкусно става,
във дъбовите бъчви, отлежало,
а тайната, известна на винаря,
споделя се със тлееща жарава.
Така и младостта, неосъзната,
със времето е висша ценност,
но вехне в своята забрава,
понася се в жестока неизбежност.
Налей във чашите от минала реколта,
да пием за приятелите стари,
вкуса горчив от неудържима болка,
със виното кръвта да се запали.
Да пием днес за младите години,
за неразкрити чувства и копнежи,
със бъклица червено вино,
за грехове, изкупени със нежност!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Тасева Все права защищены
