Регина (Радост Даскалова)
374 1425
11 февр. 2014 г., 21:55

За влаковете и хората 

  Поэзия
522 0 5

Бях думи протегнала вместо ръце -
последният пътник, подтичващ след влака.
И бях закъсняла, и нямах лице,
и кърпичка бяла, с която да махам.

И нямаше даже и шепа трохи,
от нечия хвърлена в коша закуска.
В окото ми гладната птица мълчи,
на слога замръзнал от празно към пусто.

Разсъмване бавно. Забравен вагон.
Чак зимното слънце на изток замръзна.
Какво е юнакът при липса на кон?
(и пука му влакът експрес ли е, бърз ли...)

Посмъртно владея пустеещ перон,
обръснат от вятър, отнякъде взел се.
"И утре е ден!" - неуместен анонс.
"Самотен" и "сам" - вероятните релси.


Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Елена, Ани, Рада, Ивон, Септември - благодаря, че прочетохте и коментирахте добронамерено!
  • Страхотно е!
  • Не знам точно как да коментирам стиховете ти –ще кажа само, че са силно въздействащи и горчиви...
  • Видях думите ти като на кадър. Сякаш си рисувала с думи.
  • !!!
    Финалът е много хубав!!!
    Великолепен стих!
    БРАВО!
Предложения
: ??:??