Бях думи протегнала вместо ръце -
последният пътник, подтичващ след влака.
И бях закъсняла, и нямах лице,
и кърпичка бяла, с която да махам.
И нямаше даже и шепа трохи,
от нечия хвърлена в коша закуска.
В окото ми гладната птица мълчи,
на слога замръзнал от празно към пусто.
Разсъмване бавно. Забравен вагон.
Чак зимното слънце на изток замръзна.
Какво е юнакът при липса на кон?
(и пука му влакът експрес ли е, бърз ли...) ...