11 feb 2014, 21:55

За влаковете и хората 

  Poesía
561 0 5
Бях думи протегнала вместо ръце -
последният пътник, подтичващ след влака.
И бях закъсняла, и нямах лице,
и кърпичка бяла, с която да махам.
И нямаше даже и шепа трохи,
от нечия хвърлена в коша закуска.
В окото ми гладната птица мълчи,
на слога замръзнал от празно към пусто.
Разсъмване бавно. Забравен вагон.
Чак зимното слънце на изток замръзна.
Какво е юнакът при липса на кон?
(и пука му влакът експрес ли е, бърз ли...) ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??