За всичко не боли
Боли...
Когато искам обич да ти дам
А ти не си готова за това
Боли...
Когато все оставям неразбран
А ти си тъжна от това
Боли...
Когато не приемаш грубоста ми мъжка
Ти пак не си готова за това
За обичта за нежността за грубостта
Една душа едно сърце
За болката за ласката за добротата
За всичко...
Не за всичко не боли
За изгубените дни
Боли...
За всички мигове пропуснати
Боли...
За уморените очи
За изплакани сълзи
От грешките
Боли...
За грешките на другите
За добрините ни дори
С болката ли свикнахме
Наведени привикнахме
Товара носим мълчешком
Живеем сякаш сме без дом
Постоянно в плен
Животът уморен
Боли...
Навсякъде...
Боли...
До някъде...
Не всички ги боли
За всичко не боли
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любомир Деничин Все права защищены
