За всичко не боли
Боли...
Когато искам обич да ти дам
А ти не си готова за това
Боли...
Когато все оставям неразбран
А ти си тъжна от това
Боли...
Когато не приемаш грубоста ми мъжка
Ти пак не си готова за това
За обичта за нежността за грубостта
Една душа едно сърце
За болката за ласката за добротата
За всичко...
Не за всичко не боли
За изгубените дни
Боли...
За всички мигове пропуснати
Боли...
За уморените очи
За изплакани сълзи
От грешките
Боли...
За грешките на другите
За добрините ни дори
С болката ли свикнахме
Наведени привикнахме
Товара носим мълчешком
Живеем сякаш сме без дом
Постоянно в плен
Животът уморен
Боли...
Навсякъде...
Боли...
До някъде...
Не всички ги боли
За всичко не боли
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
