За вятъра
1K
0
0
Спи градът, забулен във мъгла
и бди над него пееща нощта.
А вятърът, от тук случайно минал
на будните нашепва своя стих.
Разказва за далечните морета,
за слънцето, целуващо дъжда
и как високо нейде в планините
две очи се лутат между дните.
И песните крилати как ехтят,
без даже да се търсят се намират.
Блуждаещи, но никога изгубени
една във друга две души се взират.
Но вятърът не спира своя път,
не идва и при мен сънят.
Улисано в безвремие го слушам
докато пак изгрее жълт денят.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Бум- бум Все права защищены
