Sep 8, 2015, 8:12 PM

За вятъра 

  Poetry » Other
812 0 0

Спи градът, забулен във мъгла

и бди над него пееща нощта.

А вятърът, от тук случайно минал

на будните нашепва своя стих.

 

Разказва за далечните морета,

за слънцето, целуващо дъжда

и как високо нейде в планините

две очи се лутат между дните.

 

И песните крилати как ехтят,

без даже да се търсят се намират.

Блуждаещи, но никога изгубени

една във друга две души се взират.

 

Но вятърът не спира своя път,

не идва и при мен сънят.

Улисано в безвремие го слушам

докато пак изгрее жълт денят.

© Мария Бум- бум All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??