Спи градът, забулен във мъгла
и бди над него пееща нощта.
А вятърът, от тук случайно минал
на будните нашепва своя стих.
Разказва за далечните морета,
за слънцето, целуващо дъжда
и как високо нейде в планините
две очи се лутат между дните.
И песните крилати как ехтят,
без даже да се търсят се намират.
Блуждаещи, но никога изгубени
една във друга две души се взират. ...