17 янв. 2007 г., 23:35

За забравените

991 0 0

Когато започнеш да се бориш
загърбваш правила и приятелства дори,
остават несподелени чувства и мечти,
и когато нощем пак сънуваш,
усещаш не само наяве,дори на сън пак тъгуваш.
Времето е малко,а дните дълги,
неуспяваш да кажеш довиждане дори
на първата любов в живота ти,
а тя си отива
и ти я гледаш как върви,
неспособен да пророниш капчица сълзи.
Мрака неусетно е пристъпил в живота ти уви,
и по стените плашещо пълзи.
Помни приятелското рамо,
а не заемите пари
затвори очите си за злобата и зависта,
на таз земя единствено царува нейно величество любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Манчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...