Jan 17, 2007, 11:35 PM

За забравените

  Poetry
994 0 0

Когато започнеш да се бориш
загърбваш правила и приятелства дори,
остават несподелени чувства и мечти,
и когато нощем пак сънуваш,
усещаш не само наяве,дори на сън пак тъгуваш.
Времето е малко,а дните дълги,
неуспяваш да кажеш довиждане дори
на първата любов в живота ти,
а тя си отива
и ти я гледаш как върви,
неспособен да пророниш капчица сълзи.
Мрака неусетно е пристъпил в живота ти уви,
и по стените плашещо пълзи.
Помни приятелското рамо,
а не заемите пари
затвори очите си за злобата и зависта,
на таз земя единствено царува нейно величество любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Манчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...