За забравените
990
0
0
Когато започнеш да се бориш
загърбваш правила и приятелства дори,
остават несподелени чувства и мечти,
и когато нощем пак сънуваш,
усещаш не само наяве,дори на сън пак тъгуваш.
Времето е малко,а дните дълги,
неуспяваш да кажеш довиждане дори
на първата любов в живота ти,
а тя си отива
и ти я гледаш как върви,
неспособен да пророниш капчица сълзи.
Мрака неусетно е пристъпил в живота ти уви,
и по стените плашещо пълзи.
Помни приятелското рамо,
а не заемите пари
затвори очите си за злобата и зависта,
на таз земя единствено царува нейно величество любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Манчева Всички права запазени
