За завръщането ти
Знаеш ли какво е самотата...
каква е болката от любовта...
знаеш ли каква е самотата
и как убива бавно тя?!
Знаеш ли как заспивам нощем
и как ставам рано сутринта...
ето такъв - тъжен и безпомощен -
спомнящ си лика ти от съня?!
А даже понякога седях по цели нощи
с химикалката в ръка,
молещ се да напиша даже редче,
описващо моята тъга.
Но, уви, оставаше си листа вечно празен,
сълзите стичаха се изведнъж,
спирах и плачех безутешно,
като тъжен летен дъжд.
Гледах снимките ни от кафето,
как усмихнати били сме там,
спомням си как прегръщаше ме нежно
и как чуствах се от любовта облян.
Спомням си как целувахме се някак -
все едно светът е само наш
и как ти после се разплака,
и колко безпомощен бях аз.
Спомням си и вечерта преди да тръгнеш -
как случайно устните ни се докоснаха
и как после уморена ти присядаше,
и очите ти пак ме омагьосваха.
Спомням си всичко, свързано със тебе.
Дори и това, че не искаше да бъдеш с мен,
но, ето... чаках те аз толкова време
и дано началото за нас да бъде този ден.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Юнчов Все права защищены
