11 дек. 2008 г., 13:15

Заб(р)ава

682 0 1

Малък пламък се роди,

вечно над мене той бди

и ме пази от беди,

заличава след мене всякакви следи.

 

Цял живот да търся форма,

за да се впиша в норма,

не успях, и тогава истина видях -

че да мислиш се оказа грях.

 

Безмислено да съществувам -

да се любувам на изкуствен лъч?!

Предпочитам да живея в отчуждение,

само с едно намерение - "свободата или смърт".

 

Нека ме мразят и отричат,

нека обществото да ми бъде бичът,

нека да живеем в тъмница,

нека да загасне и моята свещица...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Къшев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...