Dec 11, 2008, 1:15 PM

Заб(р)ава

680 0 1

Малък пламък се роди,

вечно над мене той бди

и ме пази от беди,

заличава след мене всякакви следи.

 

Цял живот да търся форма,

за да се впиша в норма,

не успях, и тогава истина видях -

че да мислиш се оказа грях.

 

Безмислено да съществувам -

да се любувам на изкуствен лъч?!

Предпочитам да живея в отчуждение,

само с едно намерение - "свободата или смърт".

 

Нека ме мразят и отричат,

нека обществото да ми бъде бичът,

нека да живеем в тъмница,

нека да загасне и моята свещица...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Къшев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...