Заб(р)ава
Малък пламък се роди,
вечно над мене той бди
и ме пази от беди,
заличава след мене всякакви следи.
Цял живот да търся форма,
за да се впиша в норма,
не успях, и тогава истина видях -
че да мислиш се оказа грях.
Безмислено да съществувам -
да се любувам на изкуствен лъч?!
Предпочитам да живея в отчуждение,
само с едно намерение - "свободата или смърт".
Нека ме мразят и отричат,
нека обществото да ми бъде бичът,
нека да живеем в тъмница,
нека да загасне и моята свещица...
© Атанас Къшев All rights reserved.
