Заблестя асфалтът...
1.1K
0
0
Заблестя асфалтът,
аз се измокрих от дъджа...
няма да се връщам в мократа кола,
все едно - нека си вали -
изпуснах трамвая
и тръгнах да тичам след теб.
Слязохме в метрото,
в тъмното си запали цигара,
подкосиха ми се краката,
дали не беше от грипа
или от на цигарите дима?!...
Трудно ми е да говоря,
с капките роса по запотените прозорци
тихо искам да се слея...
думи нямам, да намеря,
в тъмното да те попитам:
"Ако ме обичаш, ще ми простиш ли?" :))
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мони Божилова Все права защищены
