Заблестя асфалтът...

Заблестя асфалтът,
аз се измокрих от дъджа...
няма да се връщам в мократа кола,
все едно - нека си вали -
изпуснах трамвая
и тръгнах да тичам след теб.

Слязохме в метрото,
в тъмното си запали цигара,
подкосиха ми се краката,
дали не беше от грипа
или от на цигарите дима?!...
Трудно ми е да говоря,
с капките роса по запотените прозорци
тихо искам да се слея...
думи нямам, да намеря,
в тъмното да те попитам:

"Ако ме обичаш, ще ми простиш ли?"  :))