Заблестя асфалтът...
1.1K
0
0
Заблестя асфалтът,
аз се измокрих от дъджа...
няма да се връщам в мократа кола,
все едно - нека си вали -
изпуснах трамвая
и тръгнах да тичам след теб.
Слязохме в метрото,
в тъмното си запали цигара,
подкосиха ми се краката,
дали не беше от грипа
или от на цигарите дима?!...
Трудно ми е да говоря,
с капките роса по запотените прозорци
тихо искам да се слея...
думи нямам, да намеря,
в тъмното да те попитам:
"Ако ме обичаш, ще ми простиш ли?" :))
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мони Божилова Всички права запазени
