gd_bourgas (Георги Димитров)
21 37
12 нояб. 2004 г., 13:18

Заблуда 

  Поэзия
1098 0 3
Живял съм във заблуда,
живял съм във лъжа,
и таз година като другите отмина
със много болка и тъга.

Аз мислех си, че съм я срещнал,
че съм докоснал нея със ръце.
Аз мислех, че ще бъде моя,
но уви сгреших.

Не беше моя, и никога не ще да бъде,
отива си и няма да се върне,
отива си от мен сега,
отива си от мене любовта.

Как може в този свят да има,
толкова коварство и лъжа,
как може в този свят да има,
такива хора без сърца.

А моето сърце е тъй голямо,
но никой няма да го види.
То тъжно е и плаче и ридае
и в тази нощ оставя дири.

Как може този свят да бъде,
така безмилостно жесток,
как искам всичко аз да имам,
но най-напред да имам силната любов.

Не мога и не искам да повярвам,
че всичко туй се случва с мен,
аз взех сериозно да си мисля,
че ще остана вечния ерген.

Не ще се в мене никой влюби,
ни днес ни утре, нито нивга.
И туй сърце отново ще ридае
във сълзи и във вечен мрак.

И туй сърце така голямо,
не ще го никой разбере,
че искало е някой да обича,
и да люби като от сърце.

© Георги Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...Не съществуват думи, които да изразят тово, което чувствам. Само знам, че ми хареса!
  • Незнам какво да ти кажа, стихотворенията ти ми звучат различно, според това в какво се отразяват в мен, като съм тъжна много ми харесват
  • това ме разплака.... много е хубаво, но тъжно...
Предложения
: ??:??