14 сент. 2012 г., 10:39

Заблуда...

1.1K 0 4

Мечтаех да бъда различна.
Мечтаех да имам разкош.
Дали щото приказки четох
по цял ден и цяла нощ?

Надявах се, молех и вярвах,
че някой ще види във мен
жената, способна да дава
любов всеки ден.

Уви… не се сбъдна мечтата.
Потъна захвърлена в кош.
Така остарях… но пак четох
приказки по цял ден 
и цяла нощ.

Къде ли да търся копнежа
по принца на белия кон?
Остана ми малка надежда -
поне да е в бял панталон.


29.11.2010г.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Упорита Добродушкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това да не е театър тука? Стихчето си го бива все пак и на мен лично много ми хареса. Белият панталон го свързвам с чистотата на мъжа, но не съм сигурна, дали наистина я има?
  • Явно съм сгрешила ника, наистина се извинявам!
  • Разбира се, че може, Белла...Поетеса едва ли ще стана, но пък ме кефят "смазващо оптимистичните" коментари...ха, ха, ха...
  • Байгън от критици без произведения...аз пък няма да ви слушам...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...