Sep 14, 2012, 10:39 AM

Заблуда...

  Poetry » Other
1.1K 0 4

Мечтаех да бъда различна.
Мечтаех да имам разкош.
Дали щото приказки четох
по цял ден и цяла нощ?

Надявах се, молех и вярвах,
че някой ще види във мен
жената, способна да дава
любов всеки ден.

Уви… не се сбъдна мечтата.
Потъна захвърлена в кош.
Така остарях… но пак четох
приказки по цял ден 
и цяла нощ.

Къде ли да търся копнежа
по принца на белия кон?
Остана ми малка надежда -
поне да е в бял панталон.


29.11.2010г.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Упорита Добродушкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това да не е театър тука? Стихчето си го бива все пак и на мен лично много ми хареса. Белият панталон го свързвам с чистотата на мъжа, но не съм сигурна, дали наистина я има?
  • Явно съм сгрешила ника, наистина се извинявам!
  • Разбира се, че може, Белла...Поетеса едва ли ще стана, но пък ме кефят "смазващо оптимистичните" коментари...ха, ха, ха...
  • Байгън от критици без произведения...аз пък няма да ви слушам...

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...