Sep 14, 2012, 10:39 AM

Заблуда... 

  Poetry » Other
758 0 4

Мечтаех да бъда различна.
Мечтаех да имам разкош.
Дали щото приказки четох
по цял ден и цяла нощ?

Надявах се, молех и вярвах,
че някой ще види във мен
жената, способна да дава
любов всеки ден.

Уви… не се сбъдна мечтата.
Потъна захвърлена в кош.
Така остарях… но пак четох
приказки по цял ден 
и цяла нощ.

Къде ли да търся копнежа
по принца на белия кон?
Остана ми малка надежда -
поне да е в бял панталон.


29.11.2010г.



© Упорита Добродушкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това да не е театър тука? Стихчето си го бива все пак и на мен лично много ми хареса. Белият панталон го свързвам с чистотата на мъжа, но не съм сигурна, дали наистина я има?
  • Явно съм сгрешила ника, наистина се извинявам!
  • Разбира се, че може, Белла...Поетеса едва ли ще стана, но пък ме кефят "смазващо оптимистичните" коментари...ха, ха, ха...
  • Байгън от критици без произведения...аз пък няма да ви слушам...
Random works
: ??:??