14.09.2012 г., 10:39

Заблуда...

1K 0 4

Мечтаех да бъда различна.
Мечтаех да имам разкош.
Дали щото приказки четох
по цял ден и цяла нощ?

Надявах се, молех и вярвах,
че някой ще види във мен
жената, способна да дава
любов всеки ден.

Уви… не се сбъдна мечтата.
Потъна захвърлена в кош.
Така остарях… но пак четох
приказки по цял ден 
и цяла нощ.

Къде ли да търся копнежа
по принца на белия кон?
Остана ми малка надежда -
поне да е в бял панталон.


29.11.2010г.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Упорита Добродушкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това да не е театър тука? Стихчето си го бива все пак и на мен лично много ми хареса. Белият панталон го свързвам с чистотата на мъжа, но не съм сигурна, дали наистина я има?
  • Явно съм сгрешила ника, наистина се извинявам!
  • Разбира се, че може, Белла...Поетеса едва ли ще стана, но пък ме кефят "смазващо оптимистичните" коментари...ха, ха, ха...
  • Байгън от критици без произведения...аз пък няма да ви слушам...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...