Джентълмените умряха с Чарли Чаплин.

Романтиците — и те след тях.

Странно е гробовете да ровя.

Кражба неприемлива и грях.

Бях ефирна. Не съвсем за сцена.

и зад чигите стоях на заден план.

Може би е някакво намигване

кой да каже - дявол или фавн.

И усмихвах се, когато ми е тъжно.

Следвах мнимите трошици в път.

Жалост, бягство, сетне - неизбежното,

сякаш друга се въртях в кръг.

Не провидих белези на сушата.

Пясъкът под ходилата ми бе хълм.

Учеше ме на кураж Моргана ребром.

И ме щипеше в буден сън.