8 февр. 2020 г., 23:57

Заблуда

515 0 1

 

Джентълмените умряха с Чарли Чаплин.

Романтиците — и те след тях.

Странно е гробовете да ровя.

Кражба неприемлива и грях.

Бях ефирна. Не съвсем за сцена.

и зад чигите стоях на заден план.

Може би е някакво намигване

кой да каже - дявол или фавн.

И усмихвах се, когато ми е тъжно.

Следвах мнимите трошици в път.

Жалост, бягство, сетне - неизбежното,

сякаш друга се въртях в кръг.

Не провидих белези на сушата.

Пясъкът под ходилата ми бе хълм.

Учеше ме на кураж Моргана ребром.

И ме щипеше в буден сън.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...