8 февр. 2020 г., 23:57

Заблуда

511 0 1

 

Джентълмените умряха с Чарли Чаплин.

Романтиците — и те след тях.

Странно е гробовете да ровя.

Кражба неприемлива и грях.

Бях ефирна. Не съвсем за сцена.

и зад чигите стоях на заден план.

Може би е някакво намигване

кой да каже - дявол или фавн.

И усмихвах се, когато ми е тъжно.

Следвах мнимите трошици в път.

Жалост, бягство, сетне - неизбежното,

сякаш друга се въртях в кръг.

Не провидих белези на сушата.

Пясъкът под ходилата ми бе хълм.

Учеше ме на кураж Моргана ребром.

И ме щипеше в буден сън.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...