8.02.2020 г., 23:57

Заблуда

509 0 1

 

Джентълмените умряха с Чарли Чаплин.

Романтиците — и те след тях.

Странно е гробовете да ровя.

Кражба неприемлива и грях.

Бях ефирна. Не съвсем за сцена.

и зад чигите стоях на заден план.

Може би е някакво намигване

кой да каже - дявол или фавн.

И усмихвах се, когато ми е тъжно.

Следвах мнимите трошици в път.

Жалост, бягство, сетне - неизбежното,

сякаш друга се въртях в кръг.

Не провидих белези на сушата.

Пясъкът под ходилата ми бе хълм.

Учеше ме на кураж Моргана ребром.

И ме щипеше в буден сън.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...