Hekredel (Христо Славов)
1524 419
29 сент. 2012 г., 14:20

Заблудата 

  Поэзия » Философская
482 0 3

За малко отдих крак подвихме.
Преминали сме топлия Зенит!
На хубавото Минало се възхитихме,
но Хоризонтът ни остана скрит...

О, толкова е хубаво, когато,
след знойни дни оставаш във покой!
Неволно се залъгваш, че е Лято,
че  още можеш, че светът е твой!

Че падналата Есен и Мъглата,
че бръчките и белите коси,
че парещата болка във главата
е само сън и ще се изпари!

И тази недействителна представа 
започва в тебе бързо да расте,
като Фантазия те окрилява 
и още си на Седмото небе!

Но идва миг, ти стъпваш на земята!
От истината свят ти закръжи...
И разбереш, че си бодил в цветята,
и двойно повече те заболи!

Ти виждаш, безвъзвратна е Сланата!
А Лятото - недостижим копнеж!
И виждаш ти, измамен си ти от Съдбата...
И иде ти със глас да заревеш!

© Христо Славов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??