Заблудата
За малко отдих крак подвихме.
Преминали сме топлия Зенит!
На хубавото Минало се възхитихме,
но Хоризонтът ни остана скрит...
О, толкова е хубаво, когато,
след знойни дни оставаш във покой!
Неволно се залъгваш, че е Лято,
че още можеш, че светът е твой!
Че падналата Есен и Мъглата,
че бръчките и белите коси,
че парещата болка във главата
е само сън и ще се изпари!
И тази недействителна представа
започва в тебе бързо да расте,
като Фантазия те окрилява
и още си на Седмото небе!
Но идва миг, ти стъпваш на земята!
От истината свят ти закръжи...
И разбереш, че си бодил в цветята,
и двойно повече те заболи!
Ти виждаш, безвъзвратна е Сланата!
А Лятото - недостижим копнеж!
И виждаш ти, измамен си ти от Съдбата...
И иде ти със глас да заревеш!
© Христо Славов All rights reserved.
