20 июн. 2012 г., 23:15

Заблуден 

  Поэзия
446 0 0

Koлко лесно е, колко удобно 

чуждото да съдиш ти!

Сляпо вярваш на урока,

зароден от младини!

 

Само разликата търсиш!

Конкуренция създаваш!

Ти научен си от малък 

с другите да се сравняваш!

 

Всяка пречка към успеха 

мачкаш, мразиш, унижаваш!

Но когато те съборят,

с някой друг се оправдаваш!

 

Някой друг ти е виновен!

Себе си не съдиш ти!

Всичко свято, родно пазиш!

А пък ближният руши!

 

По инерция  се движиш,

но средата е виновна!

Тя ръка ти е подала 

за съдбата ти  лъжовна!

© Матей Константинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??