20 jun 2012, 23:15

Заблуден

  Poesía
590 0 0

Koлко лесно е, колко удобно 

чуждото да съдиш ти!

Сляпо вярваш на урока,

зароден от младини!

 

Само разликата търсиш!

Конкуренция създаваш!

Ти научен си от малък 

с другите да се сравняваш!

 

Всяка пречка към успеха 

мачкаш, мразиш, унижаваш!

Но когато те съборят,

с някой друг се оправдаваш!

 

Някой друг ти е виновен!

Себе си не съдиш ти!

Всичко свято, родно пазиш!

А пък ближният руши!

 

По инерция  се движиш,

но средата е виновна!

Тя ръка ти е подала 

за съдбата ти  лъжовна!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Матей Константинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...