24 июн. 2008 г., 18:34

Забрава

984 0 0

Потъвах безразсъдно

и се изгубвах

незнайно как

в безброй

влюбени в мен

мъжки очи...

За да забравя,

исках твоите...

Но уви,

не можах

и сега

дори не мога....

Целувах безумно

и чезнех

отново,

и отново

в безброй страстни

желаещи ме

мъжки

устни...

За да забравя,

исках

твоите...

Но уви,

не можах

и днес

дори не мога...

Докосвах

неслучайно

и милвах

нежно и безкрайно

безброй

желаещи ме

мъжки ръце...

За да забравя,

исках

твоите....

Но уви,

не можах

и утре

знам,

че няма

пак да мога...

А днес

към тебе

се опитвам

да съм безразлична,

защото знам,

че не бива

аз да те обичам...

Но не мога

да се спра,

защото ти

омагьоса

любовта ми

и сърцето ми

в тъга заключи,

и чувствата ми ти разби,

може би

завинаги...

Lina Vira Assa Amy

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евелина Аврамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...