28 дек. 2006 г., 09:47

Забрава

667 0 1
Здравей. Помниш ли ме?
Нима си забравил?
Нима не знаеш ме?
И в празното поглед си отправил.

Какво ти е? Защо не помниш?
Та ние бяхме толкова щастливи.
Защо сълзи в момента рониш?
без да помниш спомените ни красиви.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Илчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • без да помниш спомените ни красиви.


    !!!Много се замислих върху това, защото спомена нужен ли е да се помни, за да е красив във времето? И спомен ли е, ако е забравен? И това, че сега не се помни означава ли, че след време някой или нещо няма да ти подскаже за забравеното Поздрави, хареса ми

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...