Забравена
643
3
2
Не знаех кога ще те видя отново
и бързах за всяка от нашите срещи.
Въпреки времето студено, сурово
телата ни бяха топли, горещи.
А за да не ме забравяш забравях “случайно”
някоя от моите вещи у вас.
Мислех така да продължава безкрайно,
но уви, единствената забравена бях аз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивет Боянова Все права защищены
