Забравена любов
Не парят вече силно твойте думи,
сърцето ми таз болка не усеща,
не ме пронизва вече твойто име,
не се парализирам, щом те срещна.
Не ме измъчват спомени красиви,
не съм затворничка на старите мечти.
Вече не изтръпвам като видя
приличащи на твоите очи.
Не съм отчаяна, когато ти си тръгваш.
Не се разтърсвам вече от твоя поглед.
От мънички неща не се залъгвам.
Най-после те забравих... слава Богу.
Но ето те пред мен, с небесни очи,
търсиш отговор във моето лице.
Дали е късно?... А пък аз протягам
към тебе две треперещи ръце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Иванова Все права защищены
Страхотен стих!
