Забравени чувства
Забравени Чувства
Изпитваш чувства,
защо не го показа досега?
Изпитвал си чувства, но ти е липсвало куража...
Сега ме молиш с теб да бъда,
но не е писано това,
когато аз след тебе тичах,
ти беше сляп като във тъмнина.
Сега казваш, че ме обичаш и в любов ми се вричаш.
А не мислиш ли че малко закъсня?
Сега към мен пристъпваш плахо,
сега ме молиш любовта си с теб да споделя.
С времето всичко отминава
и моята обич избеля.
Казваш че имаш чувства,
но дали лъжа не е това?
Молиш ме дори и грешките ти да простя.
Но толкова лесно раните не заздравяват,
и гордостта ми в мен крещи,
втори шанс да не получиш Ти!
Изпитваш чувства,
защо не го показа досега?
Изпитвал си чувства, но ти е липсвало куража...
Сега ме молиш с теб да бъда,
но не е писано това,
когато аз след тебе тичах,
ти беше сляп като във тъмнина.
Сега казваш, че ме обичаш и в любов ми се вричаш.
А не мислиш ли че малко закъсня?
Сега към мен пристъпваш плахо,
сега ме молиш любовта си с теб да споделя.
С времето всичко отминава
и моята обич избеля.
Казваш че имаш чувства,
но дали лъжа не е това?
Молиш ме дори и грешките ти да простя.
Но толкова лесно раните не заздравяват,
и гордостта ми в мен крещи,
втори шанс да не получиш Ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елизабет Мирославова Все права защищены
