Забрави

13 нояб. 2008 г., 15:31

Поэзия » Любовная

553 0 1

Една история, стара като света,
една история, дълга... цяла една сутрин...
Следобедът пречупен през сълза,
а следващият ден е... няма утре.

Един поглед и думи неизречени,
а после плачеш ти сама в нощта.
Спри, забрави, всичко е обречено!
Утре пак ще има светлина...

Звездите ще се върнат във очите ти,
и пак ще потече животът цветен.
Дори ще си припомниш за мечтите си.
Но забрави... единствено за него...

Забрави

Свързани произведения

Комментарии

Предложения