Забрави
една история, дълга... цяла една сутрин...
Следобедът пречупен през сълза,
а следващият ден е... няма утре.
Един поглед и думи неизречени,
а после плачеш ти сама в нощта.
Спри, забрави, всичко е обречено!
Утре пак ще има светлина...
Звездите ще се върнат във очите ти,
и пак ще потече животът цветен.
Дори ще си припомниш за мечтите си.
Но забрави... единствено за него...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветелина Савкова Все права защищены
