pinkmousy (Цветелина Савкова)
36 14
Nov 13, 2008, 3:31 PM

Забрави 

  Poetry » Love
493 0 1
Една история, стара като света,
една история, дълга... цяла една сутрин...
Следобедът пречупен през сълза,
а следващият ден е... няма утре.

Един поглед и думи неизречени,
а после плачеш ти сама в нощта.
Спри, забрави, всичко е обречено!
Утре пак ще има светлина...

Звездите ще се върнат във очите ти,
и пак ще потече животът цветен.
Дори ще си припомниш за мечтите си.
Но забрави... единствено за него...

© Цветелина Савкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??