5 мар. 2009 г., 15:07

Забравих да живея

1.2K 0 2

Остави ме да живея, остави ме пътя си сама да  избера.

Да те погледна повече не смея, след казаното съм готова от теб  да се отрека.

Досега със теб живяла съм в заблуда и всичко е било лъжа...

..............................

Нямам вече вяра, нямам вяра на себе си дори.

Толкова много грешки ти простих - а колко пъти ли лъгал си ме ти.

Така привикнах да прощавам, а ти привикна да грешиш.

Опитвам се от тези чувства някак да избягам.

Опитвам се да те забравя дори.

Така ранила съм се покрай тебе, че забравих своя живот да живея.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валиша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Животът е поредица от разочарования, но само истинската любов може да рани така! Обичаш истински, а от това по-хубаво няма!!!
  • Много хубаво стихче!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...