5 мар. 2009 г., 15:07

Забравих да живея

1.2K 0 2

Остави ме да живея, остави ме пътя си сама да  избера.

Да те погледна повече не смея, след казаното съм готова от теб  да се отрека.

Досега със теб живяла съм в заблуда и всичко е било лъжа...

..............................

Нямам вече вяра, нямам вяра на себе си дори.

Толкова много грешки ти простих - а колко пъти ли лъгал си ме ти.

Така привикнах да прощавам, а ти привикна да грешиш.

Опитвам се от тези чувства някак да избягам.

Опитвам се да те забравя дори.

Така ранила съм се покрай тебе, че забравих своя живот да живея.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валиша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Животът е поредица от разочарования, но само истинската любов може да рани така! Обичаш истински, а от това по-хубаво няма!!!
  • Много хубаво стихче!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....