5.03.2009 г., 15:07

Забравих да живея

1.2K 0 2

Остави ме да живея, остави ме пътя си сама да  избера.

Да те погледна повече не смея, след казаното съм готова от теб  да се отрека.

Досега със теб живяла съм в заблуда и всичко е било лъжа...

..............................

Нямам вече вяра, нямам вяра на себе си дори.

Толкова много грешки ти простих - а колко пъти ли лъгал си ме ти.

Така привикнах да прощавам, а ти привикна да грешиш.

Опитвам се от тези чувства някак да избягам.

Опитвам се да те забравя дори.

Така ранила съм се покрай тебе, че забравих своя живот да живея.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валиша Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Животът е поредица от разочарования, но само истинската любов може да рани така! Обичаш истински, а от това по-хубаво няма!!!
  • Много хубаво стихче!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...