Забравила съм как се плаче
Спри!
Нима не виждаш, че сърцето ми кърви?
Нима не чуваш как душата ми крещи?
Какво да сторя? Да те моля, паднала на колене?
Добре, с гордостта си ще се преборя,
но да искаш да плача, това не!
Боли и ми е тежко,
но нямам сили да заплача,
боли... но нямам сили,
забравила съм как се плаче.
Помня само, че сълзи се стичат
по замръзнало от студ лице и... нищо друго.
Прости ми, боли, но нямам сили,
забравила съм как се плаче.
Може би си мислиш, че съм ледена принцеса,
от чийто очи не потичат сълзи,
но това въобще не означава,
че нищо не усещам, че не ме боли.
И защо сега се учудваш и какво те озадачава,
нима не си спомняш, че точно ти ме направи такава?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Божинова Все права защищены
