Забравяй ме!
Забравяй ме. На глътки.
Между другото.
В час пик. На мислите.
Точно преди да си осъмнал!
В дланите на утрото.
Забравяй! Между глътките!
И дишай!
Като при урок.
Дълбоко. Равномерно.
И със мойте стъпки.
Защото трудните любови са така –
с безкрайно кратък срок.
Нямат консервант.
И са някак относителни.
След тях си имаш Кръст.
И никаква чувствителност.
Придобиваш и талант –
да си отгледаш спомени,
че са били!...
че ги е имало!
Във слепите очи
на празното ти минало…
Забравяй ме. На глътки.
Между обич и омраза.
Между другите и другото.
И между истините.
Онези. Скритите. Във виното.
Жени Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Jasmin Все права защищены
следоветлно е по-добре да се учим да живеем с него... някак си 
