Когато легна, съм истински щастлива,
защото се усмихвам на глупави неща
и пръстите заплитам в гривата му сива,
на моя чуден ден от чудеса.
И вятърът разнася копнежите ми диви,
но облаците имат супа за обяд
и тъжно се прибирам, а дните саможиви
прелитат все от цвят на цвят...
© Йоана Все права защищены
"...и пръстите заплитам в гривата му сива, на моя чуден ден от чудеса...
и тъжно се прибирам, а дните саможиви прелитат все от цвят на цвят..."
Едно, бих казал, неподражаемо Йоанско поетично ОКО!