22 мая 2016 г., 20:10  

Бръмчащи гръмотевици

514 0 3

 

Когато легна, съм истински щастлива,
защото се усмихвам на глупави неща
и пръстите заплитам в гривата му сива,
на моя чуден ден от чудеса.

 

И вятърът разнася копнежите ми диви,
но облаците имат супа за обяд
и тъжно се прибирам, а дните саможиви
прелитат все от цвят на цвят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, Йоана!

    "...и пръстите заплитам в гривата му сива, на моя чуден ден от чудеса...
    и тъжно се прибирам, а дните саможиви прелитат все от цвят на цвят..."

    Едно, бих казал, неподражаемо Йоанско поетично ОКО!
  • ...Нямам думи!
  • Цъфнат ли цветята, пеперудките стават неуморни и прелитат от цвят на цвят...!!!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...