Зад черния престол на тишината
се крият сенки пъстрочерни -
вятърът отнася ги, изчезват
сред хаос, лют и неприветлив.
И аз, и ти сме сенки, скрили се
зад самотна и усмихната липа,
спасили се от гибелна злочестност,
роптаещи за тиха светлина.
Може би това сме и ще бъдем,
докато не ни погълне вечността,
или докато в сърцата ни покълне
кротко зрънцето на мъдростта. ...