Зад един прозорец там е свободата моя,
зад един прозорец тук: оковите им ме зоват.
През него виждам много хора – повече бездушни,
с голям товар от нужди най-ненужни.
Аз не искам техните богатства да приема
и без милост да ме лъжат, да ме оковат...
За тях винаги държа го в мен затворен,
но надали те някога ще разберат.
© Росица Иванова Все права защищены