Зад разплаканото стъкло
По асфалта прогизнал чуруликат листа.
Отръскват калта спомени от септември.
Простуденият нос и премръзналите крака
хванати за ръка пристъпват с ноември.
Може би по-скъп ти стана със нещо поетът...
Със свила от стихове, с нещо горещо?
Чадърът ти съхне захвърлен в антрето,
а ти си представяш, че съм в кафето отсреща...
Не е важно сега пия ли капучино.
Към дома ти да тръгна?! Зная че би могло...
Как искам да звънна и търся причина,
и я намирам, зад разплаканото стъкло...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимир Дяков Все права защищены
