23 окт. 2009 г., 09:14

Зад разплаканото стъкло 

  Поэзия » Любовная
786 0 14

По асфалта прогизнал чуруликат листа.

Отръскват калта спомени от септември.

Простуденият нос и премръзналите крака

хванати за ръка пристъпват с ноември.

 

Може би по-скъп ти стана със нещо поетът...

Със свила от стихове, с нещо горещо?

Чадърът ти съхне захвърлен в антрето,

а ти си представяш, че съм в кафето отсреща...

 

Не е важно сега пия ли капучино.

Към дома ти да тръгна?! Зная че би могло...

Как искам да звънна и търся причина,

и я намирам, зад разплаканото стъкло...

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??