Oct 23, 2009, 9:14 AM

Зад разплаканото стъкло 

  Poetry » Love
791 0 14

По асфалта прогизнал чуруликат листа.

Отръскват калта спомени от септември.

Простуденият нос и премръзналите крака

хванати за ръка пристъпват с ноември.

 

Може би по-скъп ти стана със нещо поетът...

Със свила от стихове, с нещо горещо?

Чадърът ти съхне захвърлен в антрето,

а ти си представяш, че съм в кафето отсреща...

 

Не е важно сега пия ли капучино.

Към дома ти да тръгна?! Зная че би могло...

Как искам да звънна и търся причина,

и я намирам, зад разплаканото стъкло...

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??