Зад разплаканото стъкло

Poetry » Love

974 0 14

По асфалта прогизнал чуруликат листа.

Отръскват калта спомени от септември.

Простуденият нос и премръзналите крака

хванати за ръка пристъпват с ноември.

Може би по-скъп ти стана със нещо поетът...

Със свила от стихове, с нещо горещо?

Чадърът ти съхне захвърлен в антрето,

а ти си представяш, че съм в кафето отсреща...

Не е важно сега пия ли капучино.

Към дома ти да тръгна?! Зная че би могло...

Как искам да звънна и търся причина,

и я намирам, зад разплаканото стъкло...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

това са най-хубавите ти стихове...от душата.

2009-12-16T13:19:28+02:00
LISA (Мариана)

Не търси причина,просто звънни!
Не се колебай,може би някой очаква това позвъняване с трепет в сърцето!
Поздрави !

2009-10-31T17:29:14+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Разплакано стъкло... Зад него тайна.
И купчина листа върху паважа.
Какво не биха дали да узнаят
кой чука вън?...И после да разкажат...

Поздравления!Емоционален стих!

2009-10-23T23:23:41+03:00
DOVE (Мариета Вълчева)

Хареса ми!

2009-10-23T21:01:33+03:00
lotos (Ирина Костова)

Чувствено е!
Капучиното, чадърът...там измежду всички тези неща търсим причината за да потърсим някого
Сигурно е хубаво да я намерим!

2009-10-23T17:54:16+03:00