Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
30 мая 2010 г., 22:28

Задавено мълчание 

  Поэзия » Любовная
676 0 13

Пустинно слънце с жар обезлисти
на мислите ми цветето красиво.
Повехнали илюзии във две очи.
Две длани с липси от безтебие.
Горчи във гърлото от жажда
и съхнат римите ми във пролуките
на времето, усукано във стара прежда,
със  нишки от желания пропуснати.
Във пясъци заровените ми сълзи
оазисно за теб, Любов, да се изригнат,
да вее със прохлада вятър тих,
постеля  дланите ми да ти сторят.
Задавено мълчание знам как боли
и как във гърлото се стяга и напира.
Изкашляй ме, дори ме изхрачи...
илюзията, че те имам, не ми стига.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??