May 30, 2010, 10:28 PM

Задавено мълчание 

  Poetry » Love
737 0 13
Пустинно слънце с жар обезлисти
на мислите ми цветето красиво.
Повехнали илюзии във две очи.
Две длани с липси от безтебие.
Горчи във гърлото от жажда
и съхнат римите ми във пролуките
на времето, усукано във стара прежда,
със нишки от желания пропуснати.
Във пясъци заровените ми сълзи
оазисно за теб, Любов, да се изригнат,
да вее със прохлада вятър тих,
постеля дланите ми да ти сторят. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Random works
: ??:??