Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
30 may 2010, 22:28

Задавено мълчание 

  Poesía » De amor
673 0 13

Пустинно слънце с жар обезлисти
на мислите ми цветето красиво.
Повехнали илюзии във две очи.
Две длани с липси от безтебие.
Горчи във гърлото от жажда
и съхнат римите ми във пролуките
на времето, усукано във стара прежда,
със  нишки от желания пропуснати.
Във пясъци заровените ми сълзи
оазисно за теб, Любов, да се изригнат,
да вее със прохлада вятър тих,
постеля  дланите ми да ти сторят.
Задавено мълчание знам как боли
и как във гърлото се стяга и напира.
Изкашляй ме, дори ме изхрачи...
илюзията, че те имам, не ми стига.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??