30 may 2010, 22:28

Задавено мълчание 

  Poesía » De amor
738 0 13
Пустинно слънце с жар обезлисти
на мислите ми цветето красиво.
Повехнали илюзии във две очи.
Две длани с липси от безтебие.
Горчи във гърлото от жажда
и съхнат римите ми във пролуките
на времето, усукано във стара прежда,
със нишки от желания пропуснати.
Във пясъци заровените ми сълзи
оазисно за теб, Любов, да се изригнат,
да вее със прохлада вятър тих,
постеля дланите ми да ти сторят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??