25 нояб. 2018 г., 10:39

Задушаване

Поэзия » Другая

649 3 4

Сянката следва силуетите.
Полетът държи небето.
Трудно.
С поглед изгубен в меката им сила
днес съм само падане...
Няма да съм светла. Няма да съм слънце.
Няма да съм полет. Блясък за сълзата.
Няма да съм спомен. Няма да съм вятър.
Няма да помагам за убийство.
Цветето в сърцето още диша въздух.
Слънце. Слънце. Сън съм.
Тъмно. Тъмно. Мой си.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Довереница (Дочка Василева)

Красива импресия от отрицание към любов...

2018-11-26T23:20:41+02:00
Веси_Еси (Еси)

Стихът ти ме разтъси, Йоана. Много ми хареса! Поздравления!

2018-11-25T14:56:05+02:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Хубаво е!

2018-11-25T13:04:55+02:00
vega666 (Младен Мисана)

Толкова е красиво и истинско това стихотворение. В момента се намирам в такова състояние на духа, че точно написаното от теб, Йоана, е това от което се нуждаех. Благодаря ти за чудесния духовен дар!

2018-11-25T10:45:19+02:00